Брестовица (Brestovica)
Брестовица е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив.
В една топографска карта на Европейска Турция, изработена от австрийски картографи през 1851 г., село Брестовица е нанесено като мъничка точица сред северните родопски ридове. Географската среда ни помага да прочетем 500-годишната история на селото в синтезиран вид. Нагоре, над селото, в Родопите, са закрилните височини, до които кракът на завоевателите, идващи от запад или изток по големия римски път край Марица, не може да стигне. Спасителна за брестовичани охрана са създавали и гъстите гори, обрамчили околните ридове, а откъм полето, покрай римския път, са се ширели непроходими тресавища със сплетени гъсталаци, водолюбиви дървеса, в които чужденец не е смеел да нагази.
Това географско обкръжение на селото е запазено и днес, като само част от къщите му са се спуснали надолу, към открития простор на север, по-близо до равнината. Селото стои на 18 км югозападно от Пловдив в най-северното подножие на Върховръшкия рид на Западни Родопи, на границата с Горнотракийската низина, на височина 297 м.
Горският фонд е с площ 2500 ха. Релефът е силно пресечен, характеризиращ се с гори, ливади, дерета, и заоблени върхове. Климатът е преходноконтинентален, като най-разпространени почви са канелено-горските, светлокафявите горски и планинско-ливадните.
Местността Лещенско (60 ха) е разположена на 650 m надморска височина, а местността Бряновщица (20 ха) – 930 м. Тази надморска височина е имала и има много благоприятно въэдействие върху здравето на брестовичанина.
Районът е с висока стойност на биологично разнообразие. Има всички дървесни видове, характерни за географския пояс. Горите заемат близо 2/3 от територията на района, като една пета от тях са изкуствено създадени, предимно иглолистни видове – бор и ела. От естествените широколистни гори преобладават габър, леска, дъб, бук, бряст, липа, дрян, глог, а от иглолистните – бял и черен бор, ела, хвойна. Според целите на стопанисване 5% от горите в района са за дърводобив, а 95% са със специфични екологични функции.
Районът се обитава от зайци, лисици, язовци, чакали, диви прасета, вълци, сърни, елени, муфлони; синигери, славеи, кукувици, косове, свраки, сови, бухали, сива врана, черна гарга, различни видове орли и др. До 1980-те той е естествено обиталище на киклици (скална яребица) и лещарки – много редки видове, както и на голямо разнообразие от пойни птички, които изчезват в резултат на неправомерно изсичане на горите, бракониерство и общо замърсяване на средата.
Местността Бряновщица граничи с бившето представително ловно стопанство „Тъмраш“, където в миналото са развъждани мечки, диви прасета, различни видове елени, сърни, муфлони, диви кози. Част от тези животни не се срещат, но е запазено естественото им обиталище и изкуствено създадените условия, което би могло да се използва за населяване с такива видове животни.
В една топографска карта на Европейска Турция, изработена от австрийски картографи през 1851 г., село Брестовица е нанесено като мъничка точица сред северните родопски ридове. Географската среда ни помага да прочетем 500-годишната история на селото в синтезиран вид. Нагоре, над селото, в Родопите, са закрилните височини, до които кракът на завоевателите, идващи от запад или изток по големия римски път край Марица, не може да стигне. Спасителна за брестовичани охрана са създавали и гъстите гори, обрамчили околните ридове, а откъм полето, покрай римския път, са се ширели непроходими тресавища със сплетени гъсталаци, водолюбиви дървеса, в които чужденец не е смеел да нагази.
Това географско обкръжение на селото е запазено и днес, като само част от къщите му са се спуснали надолу, към открития простор на север, по-близо до равнината. Селото стои на 18 км югозападно от Пловдив в най-северното подножие на Върховръшкия рид на Западни Родопи, на границата с Горнотракийската низина, на височина 297 м.
Горският фонд е с площ 2500 ха. Релефът е силно пресечен, характеризиращ се с гори, ливади, дерета, и заоблени върхове. Климатът е преходноконтинентален, като най-разпространени почви са канелено-горските, светлокафявите горски и планинско-ливадните.
Местността Лещенско (60 ха) е разположена на 650 m надморска височина, а местността Бряновщица (20 ха) – 930 м. Тази надморска височина е имала и има много благоприятно въэдействие върху здравето на брестовичанина.
Районът е с висока стойност на биологично разнообразие. Има всички дървесни видове, характерни за географския пояс. Горите заемат близо 2/3 от територията на района, като една пета от тях са изкуствено създадени, предимно иглолистни видове – бор и ела. От естествените широколистни гори преобладават габър, леска, дъб, бук, бряст, липа, дрян, глог, а от иглолистните – бял и черен бор, ела, хвойна. Според целите на стопанисване 5% от горите в района са за дърводобив, а 95% са със специфични екологични функции.
Районът се обитава от зайци, лисици, язовци, чакали, диви прасета, вълци, сърни, елени, муфлони; синигери, славеи, кукувици, косове, свраки, сови, бухали, сива врана, черна гарга, различни видове орли и др. До 1980-те той е естествено обиталище на киклици (скална яребица) и лещарки – много редки видове, както и на голямо разнообразие от пойни птички, които изчезват в резултат на неправомерно изсичане на горите, бракониерство и общо замърсяване на средата.
Местността Бряновщица граничи с бившето представително ловно стопанство „Тъмраш“, където в миналото са развъждани мечки, диви прасета, различни видове елени, сърни, муфлони, диви кози. Част от тези животни не се срещат, но е запазено естественото им обиталище и изкуствено създадените условия, което би могло да се използва за населяване с такива видове животни.
Карта - Брестовица (Brestovica)
Карта
Страна - България
Национално знаме на България |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
BG | Български език (Bulgarian language) |
TR | Турски език (Turkish language) |